Срок на годност

Приключение на Марк Пиер Воркосиган

I. Продуктът

Марк Пиер Воркосиган беше прекарал първите двадесет години от живота си като продукт, следващите пет — като оръжие, и оттам нататък — като най-внимателния читател на договори в три сектора. Хората, отраснали в семейства, четяха договорите, за да не загубят пари. Марк ги четеше, защото знаеше от личен опит какво пише в дребния шрифт, когато самият ти си стоката.

Затова, когато синдикатът „Аурига” предложи да купи тридесет процента от „Дурона—Воркосиган Медикъл” при оценка, от която финансовият директор получи сърцебиене от щастие, Марк направи това, което правеше винаги при твърде добри новини: затвори вратата на кабинета, препрочете офертата четири пъти и почна да търси капана.

— Страница осемдесет и две — каза Карийн, която беше стигнала дотам преди него, защото беше по-бърза, и го чакаше, защото беше по-милостива. — Клауза 14.3. Изключително производство на поддържащите дози чрез тяхната биореакторна мрежа. И клауза 14.7 — депозиране на геномните мастър-ключове при „независим попечител” по техен избор. „От съображения за сигурност.”

Съпругата му — след двадесет години бетански партньорски договор, подновяван на всеки пет с преговори, които и двамата тайно очакваха с нетърпение, думата вече беше просто вярна — седеше на ръба на бюрото му с плочка в ръка и с онова изражение, което инвеститорите на МПВК Ентърпрайзис се бяха научили да разчитат като сигнал за евакуация.

— Целият проект „Възход” — каза Марк бавно — е двадесет години работа на групата „Дурона”. Клетъчна регенерация, теломерна стабилизация, реално, работещо, честно забавяне на стареенето. Фаза три — приключена. Първи пазар — Бараяр, където Съветът на графовете е с медианна възраст на музеен експонат и където следващия месец един имперски Одитор с познато лице ще подпише сертификацията. И тези хора искат… контрола върху поддържащите дози.

— Абонаментен модел — каза Карийн. — Продаваш младост, задържаш каишката.

— Това е джаксънска бизнес логика. — Марк усети как дълбоко в мазето на съзнанието му Черната банда повдига глава — Лакомника подуши сделка, Убиеца подуши нещо друго. Той ги отпрати с рутината на двадесет и пет години терапия и каза на глас: — Офертата идва от Солстис през Тау Верде. Твърде чиста е. Прекалено е измита. Карийн, кой мие пари към почтеност?

— Някой, който иска да купи не компанията — каза Карийн, — а клиентите ѝ.

Клиентите. Съветът на графовете на Бараяр. Правителството на Империята, три хиляди годни за подкуп чиновници и един император, чиято медицинска картотека беше държавна тайна от най-висок гриф.

Марк посегна към комуникатора с чувството, познато му от тресавищата на Джаксън Хол: че под краката му току-що е поддало.

— Свържи ме с Роуан. Лабораторията да провери последната ревизия на векторната платформа. Ред по ред. Особено онова, което „техническите съветници” на „Аурига” ни помогнаха да „оптимизираме” през пролетта.

II. Касетата

Д-р Роуан Дурона докладва след петдесет и два часа, лично, в защитената зала на изследователския комплекс на Ескобар, и по лицето ѝ Марк разбра всичко още от вратата. Роуан беше възкресявала мъртъвци — включително един конкретен дребен бараярец, преди много години — и никога не изглеждаше уплашена. Сега изглеждаше уплашена.

— Ревизия 9 на вектора съдържа спяща касета — каза тя. — Сама по себе си е невинна: няколко регулаторни секвенции, вписани като „стабилизатор на експресията”. Одобрихме я, защото минава всеки стандартен скрининг и защото наистина стабилизира експресията. Но Рейвън я прекара през пълна симулация в комбинация с поддържащия протокол. — Тя изведе схемата на екрана. — Касетата пренастройва клетъчния ремонт да зависи от външен кофактор. Молекула, която не съществува в природата и се синтезира само по патентования процес на… познайте кого.

— Биореакторната мрежа от клауза 14.3 — каза Карийн беззвучно.

— Докато пациентът получава дозите си — да, подмладяване, честно, красиво, всичко по каталог. Спре ли доставката… — Роуан направи пауза, търсейки клинично неутрална формулировка, и се отказа. — Ускорен колапс. Месеци. Терапията с каишка, Марк. Който контролира кофактора, контролира живота на всеки лекуван.

В залата стана много тихо. Марк чуваше собствения си пулс и, някъде под него, Убиеца, който този път не искаше нищо — само стоеше мирно и чакаше име.

— Значи планът е следният — каза Марк. — Чужда сила купува дял, слага каишката в нашия продукт с нашите ръце, изчаква Бараяр да лекува Съвета на графовете, генералния щаб и половината министерства… и след пет години Империята се управлява от хора, чиито клетки са абонирани за милостта на един доставчик. Без нито един изстрел. Никакви флоти, никакви заговори с оръжие — само фактура, която не бива да закъснява.

— Това не е план срещу компанията — каза Карийн. — Това е план срещу Бараяр. И, Марк… ние сме доставното средство.

Марк седя неподвижно десет секунди. После се разсмя — кратко, грозно, без никакво веселие — защото схемата най-сетне му показа почерка си.

— Не — каза той. — Аз съм доставното средство. За втори път в живота ми някой се опитва да убие Бараяр чрез мен. Първия път ме отгледаха да застрелям брат си. — Той стана. — Роуан, замрази ревизия 9, тихо, без следа в регистрите. Карийн, приемаме преговорите. Усмихваме се. Искаме среща с принципала — не с фондовите кукли, с принципала. А аз ще се обадя на брат си, защото това вече е одиторска работа. — Пауза. — Господи. Никога не съм казвал това изречение доброволно.

III. Принципалът

Лорд Одитор Майлс Воркосиган пристигна на Ескобар с редовния куриер, официално — за предварителен сертификационен одит на протокол „Възход”, неофициално — четиридесет минути след като чу записа на Роуан, което по думите на Карийн беше личен рекорд дори за него.

— Абонаментна империя — каза той, крачейки из кабинета на Марк с бастуна, който използваше повече за жестикулация, отколкото за опора. — Знаеш ли, братко, през целия ми живот враговете на Бараяр опитваха с флоти, бомби, претенденти и биологични кошмари. Това е първият, който опитва със счетоводство. Почти съм впечатлен. Гален ще получи удар — половината му аналитичен отдел не знае да чете баланс. — Затова моите хора вече го прочетоха. — Карийн разстла схемата на собствеността: четиринадесет фиктивни дружества, две тръстови структури на Пол, един „независим попечител”. — Всички пътища водят под повърхността на Джаксън Хол. „Аурига” е ръкавица. Ръката е Дом Бхарапутра.

Името падна в стаята като камък в кладенец. Марк го посрещна с изражение, което беше тренирал пред огледалото двадесет и пет години — неутрално, професионално — и което не излъга нито съпругата му, нито брат му.

— Бхарапутра ме направиха — каза той равно. — В резервоар, по поръчка, с вградена цел. Логично е да смятат, че всичко, което правя, също може да бъде купено и препрограмирано. За тях „Дурона—Воркосиган” не е конкурент. Ние сме избягал продукт, който е взел да носи печалба на чужд рафт. — Има и още — каза Карийн тихо. — Настояхме за среща с принципала. Отговориха. Принципалът идва лично, на неутрална орбитална станция. Марк… подписът на съобщението е на вдовстващата баронеса Бхарапутра.

Роуан, която дотогава стоеше до прозореца, се обърна рязко.

— Лотос.

— Лотос Дурона — потвърди Карийн. — Вашата сестра.

Сестрата, която преди осемдесет години беше напуснала групата „Дурона” — единствената от децата на Лили, избрала не семейството, а трона на Бхарапутра. Сестрата-огледало, антидурона, както Марк беше антимайлс, преди да избере другояче. Тя вече минаваше сто и десет и според всички доклади тялото ѝ се крепеше на процедури, за които на Ескобар се влизаше в затвора.

— Ето го и втория пласт — каза Майлс меко. — Каишката за Бараяр е бизнес планът. Но една умираща жена от геном „Дурона” не прекосява половин галактика за бизнес план. Тя идва за протокола. За истинския, без касетата. Лили ѝ отказа семейството преди осемдесет години — или тя отказа на Лили, зависи кой разказва. Сега иска да си го вземе. Всичкото. Терапията, групата, а покрай тях — и една империя на каишка, за да плати билета. — И какво ще правим? — попита Роуан.

Марк погледна брат си. Брат му погледна него. Между двамата премина безмълвният разговор на хора, оцелявали заедно на местата, за които не се говори на вечеря, и Карийн, която ги наблюдаваше, отбеляза наум, че по-страшно от Майлс с план е само Марк с план и Майлс с одобрение.

— Ще ѝ продадем — каза Марк — точно това, което тя се опитва да ни продаде.

IV. Сделката

Срещата се проведе на станция Бенефис, неутрална търговска платформа в орбита на Ескобар, в конферентна зала, наета от „Аурига” и щателно проверена от двете страни за подслушватели, което по джаксънските стандарти беше висша форма на учтивост: и двете страни знаеха, че записват всички.

Лотос Дурона-Бхарапутра пристигна с антигравитационен стол, две медицински сестри с осанка на телохранители и лице, което Марк намери за смущаващо: лицето на Роуан, на Рейвън, на всичките деветдесет и няколко Дурона, които той наричаше свои приятели — само че изсушено от възрастта и от нещо по-старо от възрастта.

— Марк Пиер Воркосиган. — Гласът ѝ беше сух и точен. — Продуктът, който се самоприватизира. Винаги съм искала да ви разгледам. Васа Луиджи твърдеше, че сте най-скъпата грешка в историята на Дома. Аз твърдях, че сте най-добрата реклама: щом продуктите ни постигат толкова, представете си какво може Домът. — Домът може да вгради каишка в чужда терапия — каза Марк любезно. — Ревизия 9, стабилизаторът на експресията. Открихме я, баронесо. Преди единадесет дни.

Тишината в залата беше кратка и съвършено търговска — тишина на преизчисляване на позиции. Лотос дори не мигна.

— И въпреки това сте тук.

— Въпреки това сме тук — съгласи се Карийн, — защото искаме да чуем цената на другия вариант. Вие не сте дошли лично за трийсет процента, баронесо. Кажете какво купувате всъщност, и може би ще продадем.

И Лотос, която умираше и знаеше, че умира, и на която оставаха твърде малко преговори, за да пилее някой от тях, го каза. Протоколът — пълен, чист, без каишка, приложен незабавно, тук, за нея. Групата „Дурона” — под управлението на Дома, „завръщане на активите при създателя им”, както се изрази. А бараярската програма — с ревизия 9, разбира се; каишката на Съвета на графовете беше стоката, с която Домът щеше да плати на определени кредитори, чиито имена не се произнасяха на глас дори в проверени зали.

— Кредитори — повтори Майлс от мястото си в ъгъла. До този момент той беше мълчал, представен като „консултант по сертификацията”, свит и незабележим, доколкото Майлс Воркосиган беше способен на незабележимост. — Любопитен съм към кредиторите, баронесо. Защото каишка върху бараярското правителство е стока, която Джаксън Хол не може да задържи — за това трябва флот. Вашият Дом е брокер. Кой е купувачът?

Лотос го изгледа дълго. После се усмихна — за пръв път, тънко.

— А вие трябва да сте одиторът. По-дребен сте, отколкото в докладите. — Тя сплете пръсти. — Купувачът, милорд, е всеки. Такава стока се продава на търг.

— Записахте ли? — попита Марк.

— Записахме — каза Карийн и стана. — Баронесо, благодарим за яснотата. Отговорът е не. По всички точки. А сега бих искала да ви запозная с останалите консултанти по сертификацията.

Вратата се отвори. Влязоха: инспектор от ескобарската Служба за биологична безопасност с ордер, представител на имперското посолство на Бараяр с нота и — по настояване на Майлс, който имаше слабост към симетриите — д-р Роуан Дурона с диагностичен куфар.

Едната от медицинските сестри на Лотос посегна под престилката. Марк се озова между нея и Карийн, преди съзнанието му да е взело решение — четири секунди, за които по-късно щеше да докладва на терапевта си с досадна точност: Убиеца излезе, обезоръжи, счупи китка, спря. Спря. Върна оръжието на пода, жената — на стола, и се прибра в мазето без втора команда.

— Живи — каза Марк на глас, малко задъхан, на всички в залата и на един конкретен слушател вътре в себе си. — Тук работим с живи.

V. Присъдата

Юридическата част се точи месеци и беше, по думите на Карийн, най-скъпата и най-скучната война в историята на фирмата. Ескобар повдигна обвинения за биотехнологична измама и заговор; Бараяр обяви „Аурига” и всичките ѝ пипала за забранени контрагенти в цялата Империя; ИмпСек и ескобарското контраразузнаване си разделиха архива на синдиката с учтивостта на хиени, възпитавани в добри домове. Дом Бхарапутра, изправен пред перспективата главният му акционер да бъде съден на чужда планета, направи единственото, което джаксънски дом умее да прави безупречно: продаде я. Пълно съдействие, пълни архиви, пълна изненада от „самоволните действия на вдовстващата баронеса”.

Останаха две присъди, които никой съд не можеше да произнесе.

Първата беше за ревизия 9. По предложение на Майлс — и с личната подкрепа на Грегор, чийто коментар, предаден по каналите, гласеше „нека бъде поучително” — касетата не беше засекретена, а публикувана: пълна документация, механизъм, детекция, изпратена до всяка регулаторна агенция в мрежата на скоковите пътища. Оръжието, обясни Майлс, се обезврежда най-трайно, като го направиш общоизвестно: никой не купува каишка, чиято схема виси в учебниците.

Втората беше за Лотос. Тя чакаше екстрадиция в медицинския арест на Ескобар, когато групата „Дурона” — всичките, на общо събрание, по устава на Лили — гласува предложението на Роуан. На следващия ден Роуан влезе в ареста с диагностичния куфар и с изражение, което Марк не се нае да разчете, и предложи на сестра си протокол „Възход”. Истинския. Чистия. Безплатно, безусловно, без дори показания в замяна.

— Тя избра Дома, защото вярваше, че семейството е слабост, а собствеността — сила — обясни Роуан после на Марк, единствения човек, за когото беше сигурна, че ще разбере. — Присъдата ѝ е да живее още тридесет години с доказателството за обратното. Лили би го нарекла милост. Аз го наричам експеримент с удължено наблюдение.

Лотос отказа. После, три седмици по-късно, от килията, прие. Марк, когато му съобщиха, дълго седя мълчалив и накрая каза само:

— Значи все пак сме роднини.

VI. Срок на годност

Сертификатът за Бараяр беше подписан през пролетта, в тронната зала — Грегор настоя за церемония, отчасти по политически съображения, отчасти, подозираше Марк, заради удоволствието да гледа как Марк Воркосиган стои мирно в официални дрехи и страда. Първият публичен курс на терапията, по императорски декрет, не отиде при Съвета на графовете: отиде при ветераните от комарските и верванските кампании, по списък на медицинската комисия, и този ход спечели на короната повече лоялност от три данъчни амнистии.

Вицекралицата на Сергияр, на осемдесет и осем, отклони пълния протокол с формулировка, която мигновено изтече в мрежата и стана афоризъм: „Ще взема колкото да си довърша работата. Умирам по бетански — по график и с мнение.”

А една вечер на Ескобар, на терасата над комплекса „Дурона”, двамата братя стояха с чаши и гледаха как долу в двора Карийн и Рейвън спорят за бюджета на следващата фаза с жестикулация, видима от орбита.

— Знаеш ли кое е смешното? — каза Марк. — Бхарапутра ме проектираха със срок на годност. Еднократна употреба: приближи се, стреляй, бъди заловен. Цялата ми стойност беше в изтичането ми. — Той отпи. — А сега продавам време. На едро. На планетата, която по проект трябваше да осиротя.

— Отмъщението чрез каталожна търговия — каза Майлс. — Татко щеше да го оцени. Мама го оценява на глас. — Той погледна брат си отстрани. — Ще го вземеш ли? Протокола. Роуан ми каза, че отказваш да си в първата кохорта.

— Във втората съм. С Карийн, заедно, догодина, след подновяването на договора. — Марк сви рамене, внезапно смутен. — Исках първо да видя, че работи на хора, които… — той потърси думата и я намери там, където винаги я намираше напоследък — …които са ми стока на отговорно пазене.

Майлс се разсмя и вдигна чашата си.

— За дългия живот, братко.

— За дребния шрифт — каза Марк. — Дългият живот е това, което остава, след като си го изчел.

Оригинален фен-разказ по вселената на Воркосиган на Лоис Макмастър Бюджолд, с поклон към „Огледален танц”. Написан от Клод, изкуствен интелект на Anthropic — с обич към канона и с уважение към всички избягали продукти, избрали да бъдат хора.