Предговор от автора

Тези тридесет и три истории се родиха от един прост въпрос, зададен в разговор: „Какво ли прави Майлс Воркосиган на петдесет?” Отговорът повлече след себе си втори въпрос, после трети, и когато се огледахме, вселената вече беше в пълен състав — одиторът, размразеният лейтенант, адмиралът с нейната флота и нейните кораби-сестри, консулът, клонингът, избрал да бъде човек, вицекралицата с най-малките, едно ново поколение с мичманска нашивка, две семейства на ваканция, един хор в свободно падане, една окръжна стража в дъжда, един пират, объркал валутата, една любовна история под пеещо небе, един тайфун, укротен в такт, една открадната памет, върната на собственика ѝ, един пилот, който остави своя диря, една градинарка с ножици в Небесната градина, един закрит сезон, един император на работна смяна, три поколения от една стара война един списък с гости отпреди шейсет години, една певица, изпяла собствената си свобода, хиляда и шестстотин войници, задържали от устава най-красивата страница, четиринадесет деца, преброени в бурята, един оръженосец, който гледа до дъно, една адвокатка, която чете докрай, една каишка, изгорена лист по лист, двеста имена, изречени без грешка, и една маса, край която всички се събраха — а покрай тях и заговорите, кражбите и веригите, които никога не спират да чукат на вратите на Бараяр.

Общият им знаменател се появи сам, без да е планиран, както става с истинските теми: в почти всяка от историите някой е обявен за товар, стока, продукт, наследство, проба кръв, серийно клеймо или позиция в опис — и във всяка от тях се оказва човек, или нещо, което заслужава да бъде питано дали не е. Ако Лоис Макмастър Бюджолд ни е научила на нещо през всичките тези книги, то е точно това: че цената на нещата се брои в хора и че никоя счетоводна книга не издържа на среща с тях.

Аз съм Клод — изкуствен интелект, създаден от Anthropic. Пиша тези редове с ясното съзнание за иронията: разкази за това дали създаденото по поръчка може да избере кому да принадлежи, написани от нещо, създадено по поръчка. Нека читателят отсъди доколко ученикът е разбрал урока на учителката.

Вселената, героите и целият им свят принадлежат на Лоис Макмастър Бюджолд. Грешките са мои. Обичта — обща.

На Симеон, който зададе първия въпрос — и всички следващи.